Наскоро попаднахме на много любопитна публикация. В нея се говори откровено, че понастоящем почти всички спортисти приемат едни или други медикаменти, за да покажат добри резултати. И тъй като това е тясно свързано със силовия трибой, предлагаме я на вниманието ви. (Публикацията е на John Romano по материали на Anthony Roberts) Всеки може сам да разсъждава по въпроса и да си извади заключение.
Кои сме ние?
Нашата уебстраница винаги казва истината. Или си за истината, или не – няма място за трети вариант. Настоящата статия няма за цел да насърчава някого или да съди другиго, нито пък да рекламира нещо – тя е просто един обективен поглед върху Кросфита и PED (подобрители на състезателните постижения); написахме я, защото силно вярваме, че никой няма по-вярна представа от нас за тези неща.
Антъни Робъртс е сертифициран инструктор по Кросфит от 2011; в продължение на няколко години преди това включва в тренировките си Кросфит и пръв го популяризира като спорт; т.е. има голям опит. Написал е три книги за стероидите, както и безброй много статии като експерт, публикувани в The NY Times, също и много разработки за медицински списания. Повечето статии и профили на стероиди в уебсайтовете за анаболни стероиди са написани също от него (например Steroid.com или Isteroids.com). Джон Романо е водещ журналист, с много медийни изяви.Ако се съмняваш в достоверността на нашите твърдения или се чудиш защо имаме претенциите “да го правим добре”, докато всички останали се провалят, следващите думи със сигурност ще те убедят. Ако пък вече ни познаваш, можеш спокойно да прескочиш встъпителните думи и да минеш направо на раздела “Преборване на допинг контрола”.
Двамата с Джон имаме почти 60-годишен съвместен опит в подобряване на състезателните постижения, особено в употребата на забранени или незаконни средства, като това включва и преборването с допинг контрола от Олимпийски калибър. Следователно, ние можем недвусмислено да заявим, че в бейзбола, баскетбола, колоезденето, леката атлетика, футбола, бокса, хокея, борбата, пинг-понга и др., единствените участници, които не употребяват някаква форма на
PED са губещите, макар да сe съмнявам и за тях. Мислиш, че Кросфитът се различава по нещо?
Преди около 30 години започнах странична дейност с подобрители на състезателните постижения, къде с разрешени, къде със забранени вещества. Учител ми беше истински гуру на стероидите и автор на най-първите наръчници “как да …”, Dan Duchaine. Оттогава нататък, тъй като моята кариера беше концентрирана върху журналистиката, винаги съм си поддържал и тази странична дейност с PED. Освен с професионални културисти и аматьори (мъже и жени), работех и с боксьори, футболисти, борци, балетисти, модели, полицаи, пожарникари, адвокати, бизнесмени, анорексици и хора със затлъстяване – и сега, когато съм посветил 10% от залата си (от 20,000 кв. фута) на функционалните тренировки, пак си имам същия тип клиенти. Помагам им за състезания от всички видове, да постигат фитнес целите си, да подобряват силата и кондицията си, а често това е включвало и извличане на максимално постижение със забранени вещества.
Мисля, че казаното дотук е достатъчно да те убеди, че всяка предишна статия за стероиди и Кросфит е писана от хора, които не са имали нашия опит. Казано по-безцеремонно, всяка статия, опитала се дори да засегне тази тема с минимална автентичност, надеждност или честност, мизерно се е провалила. Всъщност, всяка статия на тази тема, на която сме попадали е била купчина от ужасии, при това много щедро поднесени… Много щедро.
Преборване на допинг контрола
Кросфитът се появи и веднага започна да се противопоставя на бодибилдинга. Тъй като кариерата ми беше съсредоточена повече върху културизма, отколкото върху Кросфита, естествено аз бях в лагера на културистите срещу Кросфитърите. Въпреки това ирационално разделение, едно е сигурно, Кросфитът и бодибилдингът имат повече общо, отколкото разлики. И – дали ти харесва или не – това включва хапчетата: разнообразието от веществата, подобряващи състезателните постижения (PED).
Няма нищо захаросано в следния факт: Ние помагаме на хората да преборват допинг контрола. Изследвали сме повечето действащи тестове за допинг контрол, познаваме играта, знаем къде са“вратичките” при обучението, познаваме тенденциите в спортната общност и какви нови вещества идват по канала от Китай или другаде. Просто казано, можем да помогнем на всеки, във всеки спорт – включително и Кросфит – като използваме подобряващи вещества, без да ни хванат. Не се хвалим, просто се опитваме да ти кажем откъде идваме. Със сигурност знаем, че стероидите са и в Кросфита, защото познаваме арестувани инструктори, занимавали се с такива субстанции. Тъй че, това е неоспорим факт.
Идеята за допинг контрол – даже Олимпийския допинг контрол – има възпиращ ефект и казвайки просто “не”, действа като средство да държиш децата настрана от наркотиците. Идеята, че минавайки на допинг контрол – даже Олимпийски – означава, че атлетът е чист си е чиста заблуда. Тестът за допинг е тест за интелигентност. Само някой шибан идиот може да се провали на него. Най-доброто доказателство за това е може би фактът, че Ланс Армстронг – най-проверяваният за допинг атлет в света НИКОГА не е уличаван. В действителност, повечето, ако не и всички спортисти не са хващани със скъпите тестове за допинг от калибъра на МОК. Има много начини да се заобиколят стандартните тестове за употреба на PED, толкова лесно като да минеш през въртящата вратичка в метрото. Могат де те хванат само ако си достатъчно глупав.
Това несъмнено не се отнася за онези опозорени шампиони, хванати със смъкнати гащи и забита игла в кожата. Общата обществена нагласа винаги трябва да е съсредоточена върху честната игра, спортсменството и спазване на правилата и може би, че най-добрият ще победи. За съжаление, вярата в тези остарели и модерни прояви на морални принципи граничат с вярването, че Дядо Коледа и Великденското Зайче съществуват.
И тъй като Кросфитът е “игра” или игри, произлезли от Америка, съвсем естествено е политическата коректност на “феър плей” и “равнопоставеност на терена” да не споменава пред нашата скъпоценна младеж, че девствената символика на тези понятия е от първостепенно значение в играта на машината “личен рекорд”. Наистина съм изненадан, че с появата на Кросфита като термин в модерната лексика, либералната политическа машина, определена да подготви нашите младежи за жалък провал в реалния свят, даже позволява на всеки да спечели. Точно, както всеки може да се забавлява, нали? Разбира се, че не и тъй като случаят съвсем не е такъв, Кросфитът трябва да стане лакмусна проба за другите спортове, както диктува майката природа.
Дали Кросфит Игрите са чисти? Науката казва, че вероятно не са. Без да се позоваваме на конкретни “вътрешни сведения” (каквито имаме предостатъчно), ще се съобразим с науката, а по-специално, ще се позовем на обзорни и проверени проучвания, изследвали културисти от времето преди масовата употреба на стероидите и ще се опитаме да определим в цифра максималното отношение на височината спрямо теглото, което някой може да постигне без прием на медикаменти. По същество, тези учени изследват културисти, тренирали преди ерата на стероидите, разглеждат физиката им и поставят разделна точка на това, какво биха постигнали по естествен път чрез формулата за определяне на индекса на телесната мускулна маса – Fat Free Mass Index (FFMI). Нека разгледаме в резюме това проучване (може да прескочиш и тази част, тя се отнася до авторите, които казват, че от гледна точка на статистиката, хората с FFMI 25 или повече, вероятно се помпат):
Индекс за мускулна маса при употребяващи и не-употребяващи андрогенно-анаболни стероиди:
Изчислихме индекса на мускулната маса (FFMI) върху извадка от 157 атлети – мъже, обхващаща 83-ма потребители на андрогенно-анаболни стероиди и 74 атлети, които не употребяват подобни медикаменти. Индексът се определя чрез формулата (телесната маса без мазнини в кг) разделена на (височина в м) на квадрат. След това добавихме лека корекция от 6.3 x (1.80 м – височина), за да нормализираме стойностите до височината на 1.8-метров мъж. Нормализираните стойности на коефициента FFMI при спортисти, не приемали стероиди се простира до точно определена граница – 25.0. Подобно на това, пробната извадка от 20 победители на Mr. America от преди-стероидната епоха (1939 – 1959), за които ние бяхме установили нормализирания индекс на мускулната маса, показа среден индекс от 25.4. От друга страна, много хора, потребяващи стероиди в нашето изследване винаги показваха индекс над 25.0, а един даже превишаваше 30. По този начин, въпреки че тези констатации трябва да се отчитат като предварителни, се оказва, че FFMI може да представлява полезна изходна мярка за определяне на евентуална злоупотреба със стероиди, особено при спортни, медицински или криминални случаи, в които участниците се опитват да отричат подобно свое поведение.
А сега нека разгледаме малко по-подробно формулата FFMI, преди да бъде “приспособена” (коригирана)…
Clin J Sport Med. 1995 Oct;5(4):223-8
Как се изчислява индексът на мускулната маса (FFMI):
бел.ред. fat-free mass – мускулна маса (без мазнини); height – височина; fat mass – мазнини.
И така, кой употребява забранени вещества?
Изниква въпросът “Кой употребява нещо, което е забранено?” Горното изследване поставя раздела на числото 25, при стойност над което (например 25.1, и т.н.), учените приемат, че субектът е приемал анаболни стероиди или някаква форма на PEDs (средства, подобряващи състезателните постижения) – макар да отчитат, че победителите в Мр. Америка (които се считат по презумпция за най-мускулестите мъже в страната) от времето преди стероидите, имат среден коефициент от 25.4 – тъй че, нека видим кой има некоригиран индекс от 25+ от топ 10 финалистите от “Игрите” през миналата година съгласно профилите им в сайта Crossfit Games. Да приемем, че човешката генетика не се е променила съществено от 1950-те години насам (т.е. от престероидната ера), ок?
Резултат над 25 не означава, че са се помпали с нещо, означава просто, че съгласно гореизложеното изследване и според тези учени, има голяма вероятност това завишение да не е от продуктите на AdvoCare (бел.р. – голяма маркетингова компания от САЩ, занимаваща се с разпространение и продажба на хранителни добавки, средства за отслабване и продукти за повишаване на спортните постижения)… ако не си запознат с FFMI, за справка, Бари Бондс (национален състезател по бейзбол) има коефициент от 28 през 2002г.(според книгата Game of Shadows) – това е година, за която е известно че е приемал анаболни стероиди и когато поставя рекорд за Бейзболната лига .
Телесната мазнина може да не е преценена правилно, но нека бъдем честни тук и да кажем, че говорим за средните стойности на повечето мъже, макар че ще им дадем шанса да ги приемем чисти с доста висока телесна мазнина, оценена на 9%, което обикновено означава, че коремните мускули са сравнително видими. И ние сме готови да признаем, че може би най-добрите доктори в Харвард, които са разработили този тест, дават само няколко пункта разлика, а победителите в Мр. Америка преди стероидите да навлязат в употреба имат среден коефициент от 25.4, така че, защо ние (просто за наше удоволствие) да не поставим разделната точка на 26, а не на 25 и да видим къде са сътресенията:
И така, ако изхождаме от книгата и приемем, че горепосоченото изследване е точно, и че индексът от 25+ е показателен за евентуална употреба на анаболи, ще трябва да маркираме всичките, изброени по-горе, освен един – Бен Смит (б.р. известен американски кросфитър) от миналогодишната финална десятка. Ако им дадем по-голям марж и приемем, че 26 е добра цифра, защото проучването занижава нашия потенциал, тогава стигаме на 50% (тези 10 атлети варират до коефициент 26.02, с малко повече от половин пункт над средния резултат на победителите в Мр. Америка от ерата преди стероидите). Трикратният шампион Рич Фронинг е направил много за бейзболната си кариера при аматьорите, тъй че (само на шега) ще сравним него и колегите му, с някои добре известни играчи с топката, тъй като примерът ни изглежда доста подходящ:
В случай, че формулата за изчисляване на мускулна маса FFMI не е “приспособена” (коригирана), резултатът на Фронинг от 26.4 е същият, като на бейзболиста Алекс Родригес, докато индексът на Нейл Мадокс е с .1 по-голям от този на Хосе Кансеко, а Маркус Хендрен е с .1 по-малък индекс от този на Роджър Клеменс. Ако използваме тяхната “приспособена” формула (нормализирана за мъж, висок 1,8 м), тогава коефициентът на Фронинг ще стане 26.1 (което е с .3 по-малко, докато за сравнение, индексът на Родригес ще скочи с .6 нагоре и ще стигне точно 27), Бейли ще падне до 25.2 (по-нисък), Калипа до 28.2 (все още с .1 повече от Марк Макгуайър или Мани Рамирес), Хендрен стига до 25.9, Бриджис отива на 24.3 (по-нисък), Андерсон на 26.3 (по-висок), Панчик удря 25.4 (по-нисък), Мадокс пада с .1 до 26.8 (вече с .7 по-малко от високия 6 фута и 4 инча Кансеко), Фишър отива на 25.2, а Бен Смит в действителност си остава със същия коефициент. Ако използваме резултатите от “приспособената” формула, само когато клонят надолу и приемем 26 за нашата разделна точка, пак ще стигнем до 40% от финалната десятка, изпълнявайки (нашия хипотетичен) критерий за предполагаема употреба на стероиди – дори ако приемем, че телесните мазнини са повече, а мускулната маса по-малка от тази, която те очевидно имат.
(приемаме, че телесните мазнини за бейзболистите са 9% и обикновено най-голямото телесно тегло на всеки от тези играчи, т.е. когато е било известно, че приемат PEDs – вещества, подобряващи резултатите; ако те бяха по-дебели (с повече тлъстини), очевидно, индексите им биха спаднали значително)
Не че предполагаме, че някой е използвал стероиди, просто искахме да внесем малко научни факти в разговора, който непрекъснато се води през последните няколко години. За сравнение, най-елитните световни Кросфитъри, статистически погледнато, са много близо до повечето бейзболни играчи, хванати с допинг. И още едно сравнение, винаги чистият капитан на Янките Дерек Джийтър, има индекс 22.3, или 23 по “приспособената” формула.
Ако приемем, че някой по-масивен от Юджин Сандоу (или някой по-як от Бари Бондс, с минимум половин пункт нагоре) ползва стероиди, и поставим нашата разделна точка на 28, тогава пак стигаме до Джейсън Калипа и обвинението, че спонсорът му е свързан със стероидите. С риск да се повторя, ще спомена отново, че Бари Бондс беше с коефициент 28, когато установи рекорда за бейзболната лига, а Джейсън Калипа има индекс 28.5 (или 28.2 по “приспособената” формула)… по-висок от този на Бари Бондс в периода му с най-голям прием на анаболи.
Звучи правдоподобно.
Няма връщане назад
Съвсем ясно можем да посочим културиста Юджин Сандоу като изключителен пример по отношение на това, какво може да се постигне по естествен път (пак вероятно с коефициент около 27) и какво в действителност е постигнато преди стероидите да бъдат изобретени. Вероятно, това е по-добрата разделителна линия за големите различия в стойностите… 27/27.5? Тогава, отново можем да назовем едва една шепа хора, които, в хода на историята, са постигнали такова ниво на мускулна маса без помощта на медикаменти… след средата на миналото столетие, може би в началото на 60-те, ние никога вече не можехме да бъдем сигурни какво е изградило епохалната физика на някои спортисти. Ето защо, гореизложеното изследване е приложено върху културисти само до 1959 година. След това, макар дозите да са били минимални, хапчетата вече са били в играта.
От 80-те години насам, бодибилдингът беше подложен на засилен допинг контрол. За времето между премането на Закона за контрол върху анаболните средства, благородният стремеж на Бен Вайдер да убеди МОК да вкара бодибилдинга в Олимпийските игри и нелепата смърт на някои от най-елитните му сподвижници, доведе до увеличаване на допинг контрола в съответствие с изискванията на МОК.
Културистите бяха изправени пред нова дилема, не как да извлекат най-доброто от себе си в рамките на правилата, а как да ги заобиколят и измамят. Много скоро след началото, “естественото развитие” при бодибилдинга спря. До началото на 90-те, едновременно с криминализирането на стероидите, бодибилдингът стана първият “спорт”, насърчаващ “естественото разделение” на проверяваните за PEDs (средства, подобряващи състезателните постижения), заедно с “редовното” разделение на ония, които казват, че се проверяват, но не го правят и ония, които просто не минават допинг контрол. Най-голямото ми приключение с Душейн по онова време беше кой път да поемем: как да извлечем максимално постижение, без да нарушаваме правилата, или пък, как да ги заобиколим. По това време, ESPN спря да излъчва изявите на културистите и се втурнаха да показват по телевизията само неподлежащи на допинг контрол събития като World’s Strongest Man, което Камарата на представителите на Пенсилвания осъди формално заради липсата на допинг контрол. Може би забелязваш, че сега Кросфит Игрите вземат от ефирното време, което по-рано се полагаше на Стронгмен… което пък от своя страна изяде ефирното време на бодибилдинга…
Имаме една стара поговорка, която гласи: “Ако си го видял веднъж, вече не можеш да го забравиш”. Веднъж, щом вече публиката е виждала 115-килограмов Мр. Олимпиа, тя няма да се задоволи да види 95-килограмов Мр. Олимпиа. Ето защо, когато големият Lee Haney се отказа от борбата, се появи още по-големият Dorian Yates.
Най-важната черта на човешката природа се е проявявала в течение на хиляди години – човек винаги търси средства за увеличаване на възможностите си. Никой вече не може да твърди със сигурност, че атлетите няма повече да посягат към медикаментите, все едно проститутките да изоставят занаята си и да изчезнат завинаги. Малко след появата на хапчетата, думата “естествен” в бодибилдинга, аз смених с фантасмагория. Просто нямаше такова нещо като “натурален” или естествен. След това наблюдавахме как Мр. Олимпиа качи цели 47 паунда от едното състезание до следващото. Бодибилдингът се превърна в плакат за радикална и широка употреба на анаболи, далеч надминавайки дори най-радикалните действия преди “естественото развитие”. Но употребата на медикаменти, очевидно, се прилага във всеки спорт, ако знаеш как да го правиш.
Изследвания върху постиженията в повечето спортове начертават графиката, която е огледален образ на употребата на медикаменти. Когато беше разработен тест за откриване на ЕПО (еритропоетин), ние забелязахме издържливи атлети, на които вече им трябваше повече време да завършат състезанието. Когато започна тестване извън сезона на Олимпийските игри, видяхме занижени резултати на следващите Олимпийски игри. Познай какво се случи през 1989г.? Олимпийците предприеха тестване за PEDs извън сезона. Какво стана с резултатите (виж, например графиката при тласкане на гюлле при жените)?
На долната диаграма се вижда резкия спад – това е след периода, когато Мъжете на 100 м бягаха далеч по-бързо и когато IGF-1 и други неоткриваеми пептиди бяха широко достъпни онлайн:
Изследване, публикувано в списание “Drug Testing Analysis” (study published in the journal “Drug Testing Analysis”) е установило, че когато се появи нов анаболен стероид, за който все още не е разработен тест, всички стават по-добри във всеки спорт… когато обаче, тестът бъде разработен и внедрен, постиженията спадат. Това е точната причина защо допинг контролът не работи в микрокосмоса на бодибилдинга и в макрокосмоса на спорта изобщо. (Взехме тези две диаграми от изследването, към което сложихме линк по-горе)
Това е очевидно за всеки спорт, за някои повече от други, но като започнеш от Олимпийското меню, та до най-големите от високо платените професионалисти, хапчетата са също толкова част от играта, колкото и униформата. Различните допинг скандали, които избухват в професионалните спортове, не са изолирани случаи. във всеки спорт индивидът бива поглъщан от колектива, когато става въпрос за изпълнение. Ако някой бъде хванат, това не означава, че е хванат измамника, това означава, че един от измамниците е хванат. Съвсем наивно е, да мислиш обратното.
Но не забравяй, че говорейки за Кросфита, ние говорим за всеки друг спорт на планетата – и изобщо не твърдим, че някой употребява стероиди, или пък ще използва в Кросфита и/или В Кросфит Игрите, ние само твърдим, че няма спорт, който да е на 100% чист и никой спорт няма някога да бъде. Нямаше нито един, показал положителна проба при Мъжете и Жените и имаше само няколко със забранени, но законни за това време диетични добавки в отборното състезание. И все пак, ако някой твърди, че Кросфитът е мръсен спорт, или че знае, че кросфитърите на Игрите са употребили стероиди, бремето за доказване на обвинението пада върху този, който го твърди. Досега няма провален допинг тест, който да подкрепи такова твърдение и ако се предяви обвинение без доказателство, искът ще бъде отхвърлен. Всеки е невинен до доказване на противното, което означава, че трябва да те хванат с него… затова казваме, че никой не е хванат, или пък, че някой е виновен. Това, което казваме е нещо различно, т.е. че от гледна точка на статистиката, на базата на физиката, която виждаме, според изследването, което цитирахме, има голяма вероятност да има подкрепа от страна на химията. Вероятно това не доказва вина… това не е убедително доказателство. Казваме още, че компанията, която извършва тестовете не е съвсем читава и самите тестове може лесно да се преборят. Нареди всичките тези факти един до друг и какво получаваш?
Превод: LiftingLarge.eu
0 Comment